Светът кипи, ври като котел, променя се, а българина сякаш е застинал и само го наблюдава. Наблюдава го от двадесет и кусур години и само от време на време се опитва някак вяло и едва ли не по принуда да направи нещо. Какво нещо? Е, ми нещо като другите…

По света хората се бунтуват, задават въпроси и търсят отговори, творят история — българина си чака някой да му направи промените. Какви промени? Е, ми някакви, като при другите…

Гражданското ни общество е толкова вяло, че повече прилича на есенно листо полюшвано от вятъра, напълно безпътно и незнаещо нито какво иска, нито как да го постигне. Кажете ми има ли друга страна в света, в която промените да преминаха толкова лежерно и вяло? Кажете ми има ли друга страна в света, в която комунистите сами се свалиха от власт, пребоядисаха се и отново си взеха властта, а гражданското общество не само прие театъра, но и ръкопляска?

Точно каквото ни е обществото, такава ни е и бизнеса — вял, неправилно ориентиран и неконкурентноспособен.

Дами и господа, бизнесът ни с много малки изключения страда от маркетингово късогледство.

Късогледство, което не му позволява да види по — далеч от носа си и затова му убягва цялостната картина от пъзела.

Един от класическите примери за маркетингово късогледство е небезизвестният проблем на американските железници през 50 — те години на миналия век. През този период железниците за малко да фалират, защото вместо да се разглеждат като част от цялостното транспортиране, те смятали, че са единствено в бизнеса с железопътния транспорт, т. е вместо да се ориентират към клиента, те се ориентирали към продукта. Това тяхно неправилно маркетингово ориентиране дало възможност на останалите фирми за транспортиране да им отнемат клиентите.

Та и с родния бизнес така. Ние все още се дивим и радваме на строежа на магистрали, пречиствателни станции, обновяване на някоя сграда докато по света мислят как да населят Луната, въвеждат нови технологии, строят градове в океана. Ние като народ и бизнес се ориентираме към продукта и не виждаме, че светът е ориентиран към клиентите.

Не се и опитваме и ние като потребители да максимализираме ползите от своето потребление.

Вярно е, че всеки човек е уникален, но колективното мислене, ако не е насочено във вярната посока може и както виждаме води една цяла държава към маркетингово късогледство.

Можем ли да променим нещата? Можем разбира се, стига да спрем да мислим за продукта и се ориентираме към клиента както ни учи маркетинга. Време е да спрем да мислим, че трябва да правим нещата като другите, защото „така се прави” и да запретнем ръкави и да настигнем света, който вече е на няколко обиколки преди нас.

Не бива да забравяме, че щом има пазар има и конкуренция и тя не само не спи, но и ни наблюдава зорко и изпод вежди. Не бива да забравяме, че битката за потребителя е жестока в свят, в който всекидневно бълва нови и нови продукти, които заливат пазара.

Ако искаме да оцелеем и като народ и като пазарна икономика трябва да следваме съвременните маркетингови правила, които включват: иновации, налагане на брандове, производство на нови и различни продукти, различен начин на налагане на продуктите.

Трябва да спрем да се гледаме в огледалото и да погледнем навън — там, където светът се върти с бясна скорост. Гледайки навън лесно можем да видим и различим нивата на конкуренцията и да изберем най — добрия път за нас. Ако не разпознаваме конкурентите си, няма как да разберем нивата на конкуренция, а те са прости и лесни за разбиране, стига да спрем да се гледаме само в огледалото, а погледнем навън, през прозореца.

Ако не искаме да спрем да съществуваме като държава след няколко години, ако не искаме младите ни хора да търсят реализация навън, трябва да преосмислим важните неща, да възприемаме компаниите и света като конкуренти, да променим начина си на мислене и правене на бизнес.

Да не се оставяме на течението и да си мислим, че „така правят и другите”, а да се опитаме да се отличаваме от тях.

Има няколко простички маркетингови правила, които могат да ни помогнат да спрем с маркетинговото късогледство:

  • Нашият продукт е уникален и единствен по рода си. Няма друг продукт в света подобен на нашия;

  • Ние сме различни от останалите. Нашите продукти са по — добри, по — евтини, по — икономични, по — лесни за употреба;

  • Продуктите, които предлагаме са подобни, вършат същата работа, но са много по — евтини.

Диференцирането или представянето на ползите, от които потребителите ще имат възможност да се възползват, е от огромно значение, ако искаме да се вместим в света и да сме конкурентно способни.

Основното правило за всеки бизнес, който иска да се наложи на пазара е да представи ползите за потребителя от продукта, който предлага. Успешната маркетингова стратегия трябва да предложи на Негово Величество Клиента—подобър, понов, по-евтин и поразличен продукт.

В света има два вида компании едните не виждат подалеч от носа си, а другите виждат далеч напред в бъдещето. Към момента, голяма част от родните компании се нареждат за съжаление към първия вид компании.

Премахвайки маркетинговото късогледство в бизнеса, може би ще успеем да се справим и като народ. Ако спрем да гледаме само на две педи от носа си, ако погледнем през прозореца и не чакаме някой да дойде и да ни промени живота, може би ще успеем да покажем на света, че и ние можем да творим история и да строим космически площадки, а не да се радваме на закърпените дупки по улиците.

Ако повярваме в себе си като нация и мислим за бъдещето, вместо да съжаляваме за миналото, само тогава ще можем да се състезаваме наравно с останалия свят.

Вашият коментар